Ал Бънди в действие!

Женени с деца: По-добре внимавай 1987 г

Хлапе: Дядо Коледа мирише на бира.
Ал: (облечен като дядо Коледа, тихо) Ела след пет минути, ще мириша на тежък алкохол.

Ал: (облечен като дядо Коледа) Добре, дядо Коледа ще остави пони под твоята елха. Но ако не е там на сутринта това означава, че майка ти го е прогонила и убила.

Хлапе: Искам да седна в скута ти.
Ал (облечен като дядо Коледа) Добре, но бързо. Дядо Коледа има хемороиди.

(нещо пада от покрива на къщата на Бънди в задния им двор)
Кели: Какво беше това?
Ал: Не знам, но ако е мъртво и има червен нос ще го хвърлим в двора на Стив и Марси.

След като парашутист, облечен като дядо Коледа, се размазва из целия заден двор на Бънди, докато Стив и Марси са на гости, полицаи разчистват. Стив си налива голямо питие, докато Марси бръщолеви и двамата треперят.
Марси: О боже мой, о боже мой, о боже мой...
Ал, Пег, Кели и Бъд ядат пица.
Ал: Хей, Пег, знаеш ли какво ще правим утре? Ще си направим коледни сладки.
Пеги: О да, а може и пунш с индийско орехче.
Бъд: Ммм!
Стив: Таласъми! Не разбрахте ли, на целия ви двор има размазан дядо Коледа!
Ал: Какво искаш да направя Стив? Да спра да ям?

Ал: Е, хайде де! Коледа не е за това. Коледа е за семейството и щедростта. Добре, тук са всички боклуци, които моето семейство ни даде миналата година.
(Ал взима големия кашон с коледните неща)
Ал: Време е за традиционното преопаковане на този боклук за твоето семейство.

(по коледно време звъни звънеца на входната врата)
Пеги: Кой ли може да е?
Ал: О, чудесно. С моя късмет, вероятно елф със забит нож в гърба.

(следователят е спрян да изнесе тялото на мъртвия дядо Коледа от група деца, които са се събрали пред вратата на Бънди)
Следователят: Ъ-о.
Ал: Какво има сега? Великденският заек се е обесил в предния ми двор?

Кели: Тате, защо не вземем на Бъд един от тези дращещите стълбове да се търка в него. Ще запазим мебелите.
Бъд: Наистина ли искаш да запазиш мебелите, Кел? Защо не спреш да дълбаеш краката на леглото си.
Ал: Бъд, извини се на сестра си.
Бъд: Няма.
Ал: Добре.

Ал (облечен като дядо Коледа): Не, не, Нестор. Противно на думите на майка ти, на г-н Бънди не му никне опашка в полунощ. Но има специален коледен подарък за баща ти, кажи му да се прибере вкъщи за обяд някой ден, когато пощальонът е у вас със специалната доставка за майка ти. Това ще бъде истинска коледна изненада за стария татко.
Нестор: Но аз какво ще получа?
Ал: Нов дом и чисто нова майка. Хо-хо-хо!

Ал: Добре, отидоха си. Всички са мъртви и нямат роднини.
Бъд: Довиждане, Кел.
Кели: Да, сякаш наистина са имали намерение да те направят.
Пеги: Деца, искахме и двама ви. Баща ви не го бях планирала.

Марси: Какво ти даде Пег, Ал?
Ал: Порочност... и (поглеждайки към Бъд и Кели) тези двамата.

Пеги: Ал, отърви се от тия деца.
Ал: Ако знаех как да направя това нямаше да имаме нашите.
(Ал отваря вратата и обявява на децата)
Добре всички, момчета и момичета, и ти Тони. Дядо Коледа е добре. Той просто похапна малко от сготвеното от г-жа Бънди и е в тоалетната, но ще се оправи, така че отивайте си вкъщи.

Ал: Не забравяш ли нещо, най-печеният татко на света?
Бъд: Най-добрият баща във вселената.
Пеги: Ти, който осмисляш живота ми.
Ал: Всички вие искате коледните си подаръци, а?
Пеги (саркастично): Не, ние наистина те обичаме.

Бъд: Тате, може ли да отидем в новия мол Лейксайд?
Ал: Не, не може и ще ти кажа защо. Този мол убива баща ти.
Бъд: О, аз мислех, че мама прави това.

Ал: Пег, срам ме е от теб.
Пеги: Знам.
Ал: Пег! Ако продължиш да пазаруваш в новия мол, ще бъдем разорени и ще живеем в кашон под буквата L!
Пеги: Не и аз. Винаги мога да се разведа с теб и да се омъжа отново.
Бъд: А ние с Кели ще живеем в дом за отглеждане.
Кели: Хайде да пазаруваме. Да сложим татко по-бързо в гроба.
Ал: Е, семейство преди да тръгнете, ще дадете ли на стария си баща пушката и застанете близо един до друг.

Бъд: Тате, къде са ни коледните подаръци?
Кели: Сигурно са в колата, нали тате?
Ал: Е, не. Помните ли когато казах, че когато нямаме много можем винаги да погледнем към бедните хора, които имат по-малко късмет от нас и да се почувстваме по-добре? Е... нека намерим огледало.

Слизай от Доджа (1994)

Ал (на телефона със застрахователната компания, след като колата му е открадната): 50 долара? За Додж? А какво за душевните ми страдания? О, казвате, че те са основната част от 50-те долара?

Продавачът: Додж Вайпър, модел 1994 г.
Ал: О, Пег, толкова съм щастлив... мога да ти стисна ръката.
Пеги: Ал, има само две седалки. Ами децата?
Ал: Има багажник.

Ал: Ще изляза като Ал Бънди: Собственик на стар Додж, но ще се върна като Ал Бънди: Вайпъра
Марси: Но все пак ще си останеш Ал Бънди.

Джеферсън: Е, за парите ми, не можеш да биеш европейските спортни автомобили. Марси и аз сме луди по нашата. Стойка и лесно управление, независимо окачване на четирите гуми и 310 от най-сексапилните европейски понита, които някога са носили янки от 0 до 100 км/ч за под 5 секунди. О, човече, каква кола.
Ал: Къде е?
Джеферсън: В магазина.
Ал: Все още? Джеферсън, купихте тази кола преди пет месеца, все още не е мъчена. Какво й има?
Джеферсън: Не знаят. Нещо много сложно е. Много скъпо и много, много европейско. Но ти казвам, че съм на върха на света с тази кола. Може да питаш всички в автобуса колко съм щастлив.

Ал: Пег, можеш да натякваш, да плачеш, да мрънкаш, да хленчиш и мучиш, но никога няма да продам Доджа.
(на следващия ден)
Джеферсън: Най-сетне продаваш Доджа, а Ал?
Ал: Да, все едно се отказваш от едно от децата си, но без радостта.

Джеферсън: Как върви обявата?
Ал: Готов съм. Тук е.
(Ал подава на Джеферсън тетрадка)
Джеферсън: „Използвана кола от неопределена година. Принудително обявена за продан от използвана съпруга, също от неопределена година. 4000 долара?
Ал: Какво? Мислиш, че не мога да взема 4000 долара?
Джеферсън: Мисля, че не можеш да вземеш нито един.

Пеги (вдигайки телефона): Здравей, Ал? Ти ли си?
Ал (карайки Доджа в пустинята): Здравей, Пег. Аз съм в Бърнт Скродъм, Ню Мексико. Познай какво – минах над 1000 мили, скъпа. Ще карам, докато пак ги направя един милион.
Пеги: После се прибираш, Ал?
Ал: Тогава се прибирам и Вайпърът ще е мой. Чуваш ли ме? Мой ти казвам. Мой. Мой.

Бил Елис: Г-н Бънди, аз съм Бил Елис от корпорация Додж. Трябва да удостоверим няколко неща за вашата обява.
Ал: Слушай, знам какво ще кажеш, но вината не беше моя. Ясно им казах – седни, запетайка, тогава колана.
Бил Елис: О, това не е важно.
Ал: Аз също мисля така. Влизай.

Полицай Дан: Някой е викал полицията? Имаме обаждане за престрелка.
Ал: Аз, но излъгах. Трябваше ми някой да пази Доджа, а ченгето е по-евтино от доберман.
Полицай Дан (към престъпник, докато му отключва белезниците): Извинявай, може да ми трябват и двете ръце да го задържа. Но ако отново стреляш по партньора ми, влизаш в затвора.

Ал: Е, деца – или трябва да кажа „лакеи на Червения Дявол“ - нужна ми е помощта ви. Доджът е в беда.
Кели: Е и? Кой не е бил?
Ал: Ела, дете мое, и Кели, в гаража. Ще пазим Доджа. Ние гордите Бънди трима ще пазим срещу тези, които ще плячкосват, обират и ще си правят весели разходки в Доджа.

Бъд: Ще караме ли Вайпъра?
Ал: Не.
Бъд: Защо трябва да ти помагаме да пазиш Доджа?
Ал: Защото сме семейство, по дяволите.
Бъд: И Джексънс са. Лека нощ.

Ал: Сега малко музика, за да помогне да мине време.
(радио: пее се – Тогава моето ловджийско куче започна да ми изглежда хубаво.)
Ал: Ех, кой беше тоя гений, който позволи Западна Вирджиния да стане щат?

(Ал отваря вратата след почукване)
Пияно момче: Здравей, ние сме двойка пияници. Не искаме да пием и да караме.
Пияно момиче: Така че искаме да купим Доджа. Ето ти 40 долара.
Ал: 40? Цената е 4000.
Пияното момче: Хей, не сме толкова пияни.
(Ал затръшва вратата)

Ал: Жени, не можеш да живееш с тях... точка.

Ал: О не, Пег, ти се подигра с Доджа. Тя простреля Доджа, но не уби заместника.
Пеги: Какво означава това?
Ал: Не знам, Пег, говоря си така, защото съм се загледал в цепката на бюста й.

Японски бизнесмен. Додж. Американски автомобил.
(истеричен смях)
Ал (затръшва вратата и сяда): Знаеш какъв е проблема, нали?
Пеги: Разбира се, слепите не шофират.
Ал: Много е лошо, че немите не се женят.

Ал: Но ти не разбираш, имам ужасно чувство, че нещо ще се случи на моя Додж!
Полицай Дан: Ал, познаваме се, от колко? Седем, осем години? Арестувал съм те, колко? 11 или 12 пъти? Ти си тежест в гащите ми, знаеш това, нали Ал? Никой не иска разбрицаната ти кола. Никой дори не вярва, че в тази къща живеят хора. Сега, или си лягай, или ми дай да те гръмна, за да мога аз да си легна да спя!
(протяга се към кобура си и вади поничка)
Полицай Дан: Като помисля, трябва да тръгвам. Може и да съм оставил нещо в магазина за понички.

Застраховка на стария Додж (1993)

Ал: Здравейте, полицията? Искам да опиша... липсваща личност. Колко висока? Около четири педи, пет педи широка. Пуши отзад, тежи два тона. Не, не е Опра. Не, не е Делта Бърк, кой би се обадил да каже, че липсва? Не, това е Доджът ми. Ало?

(на телефона с полицията)
Ал: Подкупни мързеливци, кльопачи на понички, на спусъка... Здравейте, полицай?

Ал: Ало, полицията? Случаят е спешен. Да, ще почакам.

Ал: Някой ми е откраднал Доджа.
Марси: Вината си е твоя да го оставиш навън в деня, когато събират боклука. Обзалагам се, че някой го е взел да започне нова услуга за лимузини. Знаеш, за тези хора, които не могат да си позволят лукса на Грейхаунд.
Джеферсън: Или може би ще го ползват за скоростна кола в Боклукчията 500.

Кели: Предлага се Мерцедес за 50 К. Дори не ти трябват пари. Имам свободни К-та от писмата, които пращаха у дома от училище „Кели е идиот“. Кой сега е идиот?
Ал (съкрушен): Пег.
Пеги: Това са страхотни новини, скъпа. Защо не изтичаш до горе да вземеш тези К-та.
Кели: И още как, Бъд ти можеш също да помогнеш. Вероятно можеш да вземеш от вестника, винаги има по К в Президента Клинтън и неговата котка.
Бъд: И сегашния спор за ползата от кампанията.
Кели: Уау. Какво натрупване на К.

Джеферсън: Плащат и за това, което е било в колата. Какво имаше в багажника?
Ал: Части от карбуратора, когато го разглобих, салам, който остаряваше.
Джеферсън: Не, Ал, казваш им, че е имало бижута, картини, пари.
Ал: И салам.
Джеферсън: Следи мисълта ми, Ал – два салама.
Ал: Мисля, че започвам да те разбирам. Май имаше и хляб.

Бъд: Тате, това е незаконно.
Ал: Да, така е, трябва да премисля всичко. Малък страхливец.
Бъд: Исках да кажа, застрахователните компании ни обират от години. Може би трябва да си вземем справедливия дял, нали така?

Ал: Но как ще кажа на застрахователя, че съм забравил да опиша всичко, което съм имал?
Джеферсън: Кажи му, че си имал доста неща в ума си. Как те ще знаят, че е празен като багажника ти.
Ал: Прав си. Той не знае, че съм идиот.

Ал (карайки нов мерцедес, спира до друг шофьор): Извинете, имате ли горчица Грей Пупон?

Кели: Тате, може ли да се повозим с новия мерцедес?
Ал: Тиквичке, няма го вече новия мерцедес. Виждаш ли, когато го върнах да поискам безплатно гориво, те имаха наглостта да ме питат кога ще купя проклетата кола. Сякаш бих си купил кола от чужда страна. Ако ще лъжа някого, то ще е американска компания. Така че деца, кой иска да се вози в новата ми кола за пробване – Линкълн Таун кар?

Пеги: Това е само началното им предложение. Отиди да преговаряш с него.
Бъд: Не, не искаме татко да преговаря. Той е идиот.
Ал: Такъв съм. Идиот съм. Какво трябва да направя?
Кели: Прости си спомни старата поговорка „Птиче в ръката е по-добре от крак в презрението“
Ал: Какво каза?
Кели: Не знам

Ал: Какво да направя?
Пеги: Преговаряй.
Бъд: Вземи парите.
Кели: Купи гласна.

Ал: Щастлив съм, че са открили колата ми. Не можех да съм с друга.
(към Пег, Кели и Бъд)
Ал: Щеше да е като да загубя един от вас или Пег щеше да е като да те изтъргувам за млада блондинка с нови, гладки, още в гаранция цици. Със сигурност първите няколко возения ще са хубави, но в дългото возене, и това Пег ме депресира всеки ден, осъзнавам го... Ти си тази, която искам.

Ал: Плочата за днешните стерео системи е каквото е гаджето пред съпругата – по-ранна и по-добра версия.

Ал: Марси, не си ли се събуждала сутрин и да осъзнаеш, че нещо липсва? Разбира се, че си - когато свалиш горнището на пижамата си.
Марси: Или долнището на твоята.