Ал Бънди в действие!

Женени с деца: По-добре внимавай 1987 г

Хлапе: Дядо Коледа мирише на бира.
Ал: (облечен като дядо Коледа, тихо) Ела след пет минути, ще мириша на тежък алкохол.

Ал: (облечен като дядо Коледа) Добре, дядо Коледа ще остави пони под твоята елха. Но ако не е там на сутринта това означава, че майка ти го е прогонила и убила.

Хлапе: Искам да седна в скута ти.
Ал (облечен като дядо Коледа) Добре, но бързо. Дядо Коледа има хемороиди.

(нещо пада от покрива на къщата на Бънди в задния им двор)
Кели: Какво беше това?
Ал: Не знам, но ако е мъртво и има червен нос ще го хвърлим в двора на Стив и Марси.

След като парашутист, облечен като дядо Коледа, се размазва из целия заден двор на Бънди, докато Стив и Марси са на гости, полицаи разчистват. Стив си налива голямо питие, докато Марси бръщолеви и двамата треперят.
Марси: О боже мой, о боже мой, о боже мой...
Ал, Пег, Кели и Бъд ядат пица.
Ал: Хей, Пег, знаеш ли какво ще правим утре? Ще си направим коледни сладки.
Пеги: О да, а може и пунш с индийско орехче.
Бъд: Ммм!
Стив: Таласъми! Не разбрахте ли, на целия ви двор има размазан дядо Коледа!
Ал: Какво искаш да направя Стив? Да спра да ям?

Ал: Е, хайде де! Коледа не е за това. Коледа е за семейството и щедростта. Добре, тук са всички боклуци, които моето семейство ни даде миналата година.
(Ал взима големия кашон с коледните неща)
Ал: Време е за традиционното преопаковане на този боклук за твоето семейство.

(по коледно време звъни звънеца на входната врата)
Пеги: Кой ли може да е?
Ал: О, чудесно. С моя късмет, вероятно елф със забит нож в гърба.

(следователят е спрян да изнесе тялото на мъртвия дядо Коледа от група деца, които са се събрали пред вратата на Бънди)
Следователят: Ъ-о.
Ал: Какво има сега? Великденският заек се е обесил в предния ми двор?

Кели: Тате, защо не вземем на Бъд един от тези дращещите стълбове да се търка в него. Ще запазим мебелите.
Бъд: Наистина ли искаш да запазиш мебелите, Кел? Защо не спреш да дълбаеш краката на леглото си.
Ал: Бъд, извини се на сестра си.
Бъд: Няма.
Ал: Добре.

Ал (облечен като дядо Коледа): Не, не, Нестор. Противно на думите на майка ти, на г-н Бънди не му никне опашка в полунощ. Но има специален коледен подарък за баща ти, кажи му да се прибере вкъщи за обяд някой ден, когато пощальонът е у вас със специалната доставка за майка ти. Това ще бъде истинска коледна изненада за стария татко.
Нестор: Но аз какво ще получа?
Ал: Нов дом и чисто нова майка. Хо-хо-хо!

Ал: Добре, отидоха си. Всички са мъртви и нямат роднини.
Бъд: Довиждане, Кел.
Кели: Да, сякаш наистина са имали намерение да те направят.
Пеги: Деца, искахме и двама ви. Баща ви не го бях планирала.

Марси: Какво ти даде Пег, Ал?
Ал: Порочност... и (поглеждайки към Бъд и Кели) тези двамата.

Пеги: Ал, отърви се от тия деца.
Ал: Ако знаех как да направя това нямаше да имаме нашите.
(Ал отваря вратата и обявява на децата)
Добре всички, момчета и момичета, и ти Тони. Дядо Коледа е добре. Той просто похапна малко от сготвеното от г-жа Бънди и е в тоалетната, но ще се оправи, така че отивайте си вкъщи.

Ал: Не забравяш ли нещо, най-печеният татко на света?
Бъд: Най-добрият баща във вселената.
Пеги: Ти, който осмисляш живота ми.
Ал: Всички вие искате коледните си подаръци, а?
Пеги (саркастично): Не, ние наистина те обичаме.

Бъд: Тате, може ли да отидем в новия мол Лейксайд?
Ал: Не, не може и ще ти кажа защо. Този мол убива баща ти.
Бъд: О, аз мислех, че мама прави това.

Ал: Пег, срам ме е от теб.
Пеги: Знам.
Ал: Пег! Ако продължиш да пазаруваш в новия мол, ще бъдем разорени и ще живеем в кашон под буквата L!
Пеги: Не и аз. Винаги мога да се разведа с теб и да се омъжа отново.
Бъд: А ние с Кели ще живеем в дом за отглеждане.
Кели: Хайде да пазаруваме. Да сложим татко по-бързо в гроба.
Ал: Е, семейство преди да тръгнете, ще дадете ли на стария си баща пушката и застанете близо един до друг.

Бъд: Тате, къде са ни коледните подаръци?
Кели: Сигурно са в колата, нали тате?
Ал: Е, не. Помните ли когато казах, че когато нямаме много можем винаги да погледнем към бедните хора, които имат по-малко късмет от нас и да се почувстваме по-добре? Е... нека намерим огледало.

Слизай от Доджа (1994)

Ал (на телефона със застрахователната компания, след като колата му е открадната): 50 долара? За Додж? А какво за душевните ми страдания? О, казвате, че те са основната част от 50-те долара?

Продавачът: Додж Вайпър, модел 1994 г.
Ал: О, Пег, толкова съм щастлив... мога да ти стисна ръката.
Пеги: Ал, има само две седалки. Ами децата?
Ал: Има багажник.

Ал: Ще изляза като Ал Бънди: Собственик на стар Додж, но ще се върна като Ал Бънди: Вайпъра
Марси: Но все пак ще си останеш Ал Бънди.

Джеферсън: Е, за парите ми, не можеш да биеш европейските спортни автомобили. Марси и аз сме луди по нашата. Стойка и лесно управление, независимо окачване на четирите гуми и 310 от най-сексапилните европейски понита, които някога са носили янки от 0 до 100 км/ч за под 5 секунди. О, човече, каква кола.
Ал: Къде е?
Джеферсън: В магазина.
Ал: Все още? Джеферсън, купихте тази кола преди пет месеца, все още не е мъчена. Какво й има?
Джеферсън: Не знаят. Нещо много сложно е. Много скъпо и много, много европейско. Но ти казвам, че съм на върха на света с тази кола. Може да питаш всички в автобуса колко съм щастлив.

Ал: Пег, можеш да натякваш, да плачеш, да мрънкаш, да хленчиш и мучиш, но никога няма да продам Доджа.
(на следващия ден)
Джеферсън: Най-сетне продаваш Доджа, а Ал?
Ал: Да, все едно се отказваш от едно от децата си, но без радостта.

Джеферсън: Как върви обявата?
Ал: Готов съм. Тук е.
(Ал подава на Джеферсън тетрадка)
Джеферсън: „Използвана кола от неопределена година. Принудително обявена за продан от използвана съпруга, също от неопределена година. 4000 долара?
Ал: Какво? Мислиш, че не мога да взема 4000 долара?
Джеферсън: Мисля, че не можеш да вземеш нито един.

Пеги (вдигайки телефона): Здравей, Ал? Ти ли си?
Ал (карайки Доджа в пустинята): Здравей, Пег. Аз съм в Бърнт Скродъм, Ню Мексико. Познай какво – минах над 1000 мили, скъпа. Ще карам, докато пак ги направя един милион.
Пеги: После се прибираш, Ал?
Ал: Тогава се прибирам и Вайпърът ще е мой. Чуваш ли ме? Мой ти казвам. Мой. Мой.

Бил Елис: Г-н Бънди, аз съм Бил Елис от корпорация Додж. Трябва да удостоверим няколко неща за вашата обява.
Ал: Слушай, знам какво ще кажеш, но вината не беше моя. Ясно им казах – седни, запетайка, тогава колана.
Бил Елис: О, това не е важно.
Ал: Аз също мисля така. Влизай.

Полицай Дан: Някой е викал полицията? Имаме обаждане за престрелка.
Ал: Аз, но излъгах. Трябваше ми някой да пази Доджа, а ченгето е по-евтино от доберман.
Полицай Дан (към престъпник, докато му отключва белезниците): Извинявай, може да ми трябват и двете ръце да го задържа. Но ако отново стреляш по партньора ми, влизаш в затвора.

Ал: Е, деца – или трябва да кажа „лакеи на Червения Дявол“ - нужна ми е помощта ви. Доджът е в беда.
Кели: Е и? Кой не е бил?
Ал: Ела, дете мое, и Кели, в гаража. Ще пазим Доджа. Ние гордите Бънди трима ще пазим срещу тези, които ще плячкосват, обират и ще си правят весели разходки в Доджа.

Бъд: Ще караме ли Вайпъра?
Ал: Не.
Бъд: Защо трябва да ти помагаме да пазиш Доджа?
Ал: Защото сме семейство, по дяволите.
Бъд: И Джексънс са. Лека нощ.

Ал: Сега малко музика, за да помогне да мине време.
(радио: пее се – Тогава моето ловджийско куче започна да ми изглежда хубаво.)
Ал: Ех, кой беше тоя гений, който позволи Западна Вирджиния да стане щат?

(Ал отваря вратата след почукване)
Пияно момче: Здравей, ние сме двойка пияници. Не искаме да пием и да караме.
Пияно момиче: Така че искаме да купим Доджа. Ето ти 40 долара.
Ал: 40? Цената е 4000.
Пияното момче: Хей, не сме толкова пияни.
(Ал затръшва вратата)

Ал: Жени, не можеш да живееш с тях... точка.

Ал: О не, Пег, ти се подигра с Доджа. Тя простреля Доджа, но не уби заместника.
Пеги: Какво означава това?
Ал: Не знам, Пег, говоря си така, защото съм се загледал в цепката на бюста й.

Японски бизнесмен. Додж. Американски автомобил.
(истеричен смях)
Ал (затръшва вратата и сяда): Знаеш какъв е проблема, нали?
Пеги: Разбира се, слепите не шофират.
Ал: Много е лошо, че немите не се женят.

Ал: Но ти не разбираш, имам ужасно чувство, че нещо ще се случи на моя Додж!
Полицай Дан: Ал, познаваме се, от колко? Седем, осем години? Арестувал съм те, колко? 11 или 12 пъти? Ти си тежест в гащите ми, знаеш това, нали Ал? Никой не иска разбрицаната ти кола. Никой дори не вярва, че в тази къща живеят хора. Сега, или си лягай, или ми дай да те гръмна, за да мога аз да си легна да спя!
(протяга се към кобура си и вади поничка)
Полицай Дан: Като помисля, трябва да тръгвам. Може и да съм оставил нещо в магазина за понички.

Застраховка на стария Додж (1993)

Ал: Здравейте, полицията? Искам да опиша... липсваща личност. Колко висока? Около четири педи, пет педи широка. Пуши отзад, тежи два тона. Не, не е Опра. Не, не е Делта Бърк, кой би се обадил да каже, че липсва? Не, това е Доджът ми. Ало?

(на телефона с полицията)
Ал: Подкупни мързеливци, кльопачи на понички, на спусъка... Здравейте, полицай?

Ал: Ало, полицията? Случаят е спешен. Да, ще почакам.

Ал: Някой ми е откраднал Доджа.
Марси: Вината си е твоя да го оставиш навън в деня, когато събират боклука. Обзалагам се, че някой го е взел да започне нова услуга за лимузини. Знаеш, за тези хора, които не могат да си позволят лукса на Грейхаунд.
Джеферсън: Или може би ще го ползват за скоростна кола в Боклукчията 500.

Кели: Предлага се Мерцедес за 50 К. Дори не ти трябват пари. Имам свободни К-та от писмата, които пращаха у дома от училище „Кели е идиот“. Кой сега е идиот?
Ал (съкрушен): Пег.
Пеги: Това са страхотни новини, скъпа. Защо не изтичаш до горе да вземеш тези К-та.
Кели: И още как, Бъд ти можеш също да помогнеш. Вероятно можеш да вземеш от вестника, винаги има по К в Президента Клинтън и неговата котка.
Бъд: И сегашния спор за ползата от кампанията.
Кели: Уау. Какво натрупване на К.

Джеферсън: Плащат и за това, което е било в колата. Какво имаше в багажника?
Ал: Части от карбуратора, когато го разглобих, салам, който остаряваше.
Джеферсън: Не, Ал, казваш им, че е имало бижута, картини, пари.
Ал: И салам.
Джеферсън: Следи мисълта ми, Ал – два салама.
Ал: Мисля, че започвам да те разбирам. Май имаше и хляб.

Бъд: Тате, това е незаконно.
Ал: Да, така е, трябва да премисля всичко. Малък страхливец.
Бъд: Исках да кажа, застрахователните компании ни обират от години. Може би трябва да си вземем справедливия дял, нали така?

Ал: Но как ще кажа на застрахователя, че съм забравил да опиша всичко, което съм имал?
Джеферсън: Кажи му, че си имал доста неща в ума си. Как те ще знаят, че е празен като багажника ти.
Ал: Прав си. Той не знае, че съм идиот.

Ал (карайки нов мерцедес, спира до друг шофьор): Извинете, имате ли горчица Грей Пупон?

Кели: Тате, може ли да се повозим с новия мерцедес?
Ал: Тиквичке, няма го вече новия мерцедес. Виждаш ли, когато го върнах да поискам безплатно гориво, те имаха наглостта да ме питат кога ще купя проклетата кола. Сякаш бих си купил кола от чужда страна. Ако ще лъжа някого, то ще е американска компания. Така че деца, кой иска да се вози в новата ми кола за пробване – Линкълн Таун кар?

Пеги: Това е само началното им предложение. Отиди да преговаряш с него.
Бъд: Не, не искаме татко да преговаря. Той е идиот.
Ал: Такъв съм. Идиот съм. Какво трябва да направя?
Кели: Прости си спомни старата поговорка „Птиче в ръката е по-добре от крак в презрението“
Ал: Какво каза?
Кели: Не знам

Ал: Какво да направя?
Пеги: Преговаряй.
Бъд: Вземи парите.
Кели: Купи гласна.

Ал: Щастлив съм, че са открили колата ми. Не можех да съм с друга.
(към Пег, Кели и Бъд)
Ал: Щеше да е като да загубя един от вас или Пег щеше да е като да те изтъргувам за млада блондинка с нови, гладки, още в гаранция цици. Със сигурност първите няколко возения ще са хубави, но в дългото возене, и това Пег ме депресира всеки ден, осъзнавам го... Ти си тази, която искам.

Ал: Плочата за днешните стерео системи е каквото е гаджето пред съпругата – по-ранна и по-добра версия.

Ал: Марси, не си ли се събуждала сутрин и да осъзнаеш, че нещо липсва? Разбира се, че си - когато свалиш горнището на пижамата си.
Марси: Или долнището на твоята.

Ал Бънди - класикът!

Ал е обикновен човек, който непрекъснато е събарян от живота и вечно съжаляващ за обратите в него от завършването на гимназията, когато бракът и счупен крак го спират да играе американски футбол. Героят става толкова популярен, че актьорът Ед О`Нийл е припознаван като типаж и до днес, доста години след края на сериала „Женени с деца“.

Ал Бънди е женен за Пеги. Той погрешка й предлага брак, след като се е напил. Има две деца: Кели – пъстра и глупава (но привлекателна) блондинка, и Бъд, умен, но постоянно разгонен и непопулярен хитрец, кръстен на марка бира. Ал живее в Чикаго и е горд собственик на Додж (конкретният модел никога не се споменава, въпреки че в един епизод се разкрива, че „Доджът“ е събран от части от други разнебитени доджове). Той работи като продавач на обувки в измисления магазин Гери обувки и аксесоари за съвременната жена в измисления мол Ню Маркет. Ал мрази работата си, в сериите на няколко пъти я губи, но винаги се връща обратно. Постоянно повтаряща се шега е, че Ал взима минимална заплата. В един епизод на Ал е предложено да се пенсионира по-рано и да вземе годишната си заплата – 12 000 долара. В „Моята майка – Майката“, Ал твърди, че взима 10% комисионна от всяка продажба. Семейството печели пари и от участие в телевизионни игри, различни абсурдни схеми и чрез източване на парите на съседите Роудс и Дарси.

Ал постоянно затъва в големи дългове, които му се струпват от различни причини, но най-често от екстравагантните навици на харчене на съпругата му. Въпреки всичко той никога не пропуска вноска за ипотеката или да получи известие за фалит. Завещанието на Бънди, което се предава от поколение на поколение като наказание, е увеличено от Ал.

В кратки моменти се твърди, че майка му може би е била алкохоличка. Докато изрежда проблемите си на сандвич от паста за зъби той си спомня момент, когато майка му му казва, че може да стане какъвто иска, а той казва „Да, мамо, опитай се да го кажеш, когато си трезвена“. В подобна ситуация той я пита дали си иска Блъди мерито. В един епизод за детството му Ал не е върнал на библиотеката една книга 30 години. Бивайки себе си, той иска да не плати глобата от 2163 долара и 20 цента, като измами библиотекарката (негова стар враг), твърдейки че отдавна е върнал книгата, но измамата му е разкрита от чикагска телевизия.

Повечето от шегите в сериала са насочени срещу Ал. Освен лошия късмет, Ал поддържа поведение „направи си го сам/а“, когато нещо в къщата има нужда от ремонт. Комбинирано с идейността му, лоша оценка и липса на умения, това обикновено създава абсурдни резултати, често водещи до физически наранявания на Ал. Ал също често е описван като безгрижен относно хигиената – често му казват, че мирише лошо, а когато отиде в обществена тоалетна я запушва. Често е виждан да напуска тоалетните, дори обществените, с вестник сгънат под мишницата му, докато се чува пуснатата вода. Постоянна шега е, че Ал се къпе или си мие зъбите, толкова често колкото прави секс, което е екстремно рядко, като той продължително отхвърля желанието на Пег.

Ал не е харесван от съседите си. В серията „Шосе 666“ Марси Дарси казва, че когато помислили Ал за мъртъв, всички започнали да танцуват и пеят „Динг донг, обущарят е мъртъв“, а казали „жестоко, жестоко“, когато разбрали, че новината е фалшива. Както обикновено Ал преживял последното си нещастие. Другите хора не му обръщат внимание, като в резултат на това името му често е обърквано в чекове, места за паркиране и т.н. С имена като Бъмби, Бунди, Бърди.

Въпреки че изглежда някак флегматичен и бавен Ал има саркастично и цинично чувство за хумор, също така определено обича семейството си, но обичта може да бъде изтъргувана за справедлива сума пари. В редките моменти, когато се наслаждава на лукс и пари Ал всъщност изразява любовта към семейството си. Един пример може да бъде видян в един епизод, в който Пеги и Ал получават безплатни самолетни билети първа класа до Ню Йорк от Марси, а в самолета пият шампанско и пеят заедно „Имам те, бебчо“. В друга серия доджът на Ал изчезва, а той си го иска обратно, заради някаква вещ в багажника. Оказва се, че става въпрос за снимка на Ал, Пег, Бъд и Кели заедно. Това предполага, че неговата неприязън към тях се дължи на това, че ги обвинява за лошото качество на живот, което има.

Ал не харесва дебелите жени (непрекъснато ги обижда открито с хапливи реплики), работата си, възможността да прави секс с жена си, неговата съседка феминистка Марси Дарси и французите. Той харесва списанията с голи жени, безплатната бира, боулинга и стриптийз баровете, като често си припомня най-щастливият миг от миналото му – отбелязването на четири тъчдауна в един мач, докато е играл за измисления отбор на Пантерите на гимназия Полк в градския шампионат за 1966 г срещу измисления противник гимназия Андрю Джонсън, включително победният тъчдаун в последните секунди срещу стария му съперник „Резервната гума“ Диксън (изигран от Буба Спаркс в епизода „Пичът нощна охрана“. В епизода „Проклетите Бънди“ Ал продава душата си на дявола, за да изведе Чикаго Беърс до Супер боул, като най-старият новобранец в историята на Националната футболна лига. Ал отбелязва тъчдаун и завършва в ада със семейството и съседите си за 200 години. (В реалния живот актьорът О`Нийл се пробва за Питсбърг Стийлърс през 1969 – годината, в която започва кариерата на влезлите в Залата на славата – Чък Нол и „Подлия Джо“ Грийн, но е отхвърлен на тренировъчния лагер, което го кара да се пренасочи и да започне актьорския занаят в щатския университет Йънгстаун). В осмия сезон на сериала в епизода „Дъд боул ІІ“, таблото на футболния стадион на гимназия Полк ще бъде посветено на Ал, но Марси урежда да бъде кръстено на Тери Брадшоу (който казва, че никога не е играл футбол, докато е учил в Полк). След като чува от дъщеря му Кели колко много ще означава за баща й таблото да е на негово име, Брадшоу решава да се изпише името на Ал. Междувременно Ал не знае за това и урежда Джеферсън и Бъд да взривят таблото, разбира за промяната при разопаковането на таблото и бърза да прекъсне оркестъра и удрянето на чинелите, но не успява. В един епизод Ал е отровен в инцидент и преговаря със Смъртта, която се играе от жена му. В друга серия кучето на семейството умира, но се завръща като кутре, за да продължи да живее с Бънди.

Ал е фен на старата музика и уестърните. Любимият му филм е Хондо, а любимият му сериал – измисления „Бащата психар“. Той и организацията му НЕ МАДАМ правят неуспешен протест срещу спирането на сериала заради сцени на насилие, като стигат до президенството във Вашингтон. Политически Ал може да бъде определен като аполитичен. Актьорът Ед О`Нийл изигра отново ролята на Ал в предизборен клип на кандидат-президента Барак Обама относно плана му за данъците. В плана се казваше да дадем на „Ал Продавачът на обувки“ 1000 долара федерален данък отстъпка. Любимото списание на Ал е Големи гърди, а в първите серии се ползва Плейбой. Той обича да гледа спорт и порно по телевизията, пъхайки дясната си ръка в панталоните си. В неделите пъха лявата си ръка. Въпреки че почти винаги отвхърля честите предложения на Пег за секс, той харесва гърдите й, които тя нарича „момчетата“.

Сред талантите на Ал са боулинга (той е много надарен), барбекюто (докато носи престилка с надпис „Целуни готвача, убий съпругата“) и да печели ръкопашния бой. Той може да оцелее след невероятни травми – от падане от покрива на къщата си, докато слага сателитна чиния, токов удар, докато я монтира, смачкване от огромна жена борец (Голямата Лоша Мама) в Лас Вегас, скок от самолет без парашут, преживява и голяма експлозия, когато инцидентно взривява динамит в задния си двор, докато се опитва да убие заек, който му яде зеленчуковата градина. Ал също така има енциклопедични знания за спорта, които обичайно демонстрират колко малко се интересува от каквото и да е друго. Той служи и на страната си, като се присъединява към Национална охрана, получавайки бронзово отличие за потушаването на стачката на боклукчиите.

В осмия сезон Бънди и приятелите му основават НЕ МАДАМ – НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ на МЪЖЕТЕ СРЕЩУ АМАЗОНСКАТА ВЛАСТ. Нейните „политически цели“ са да се бори срещу нарастващата власт на жените в цялото общество, но организацията е по-скоро социален клуб, в който да се събират няколко мъже от квартала – да пият бира, да обсъждат порното, да играят боулинг, да ходят на стриптийз, да гледат спорт и т.н. Има и същински „политически акции“ като отвличането на Джери Спрингър, контраатака на протест на Марси за кърменето на обществени места с организиране на танц на бирените кореми, предизвикване на бунт срещу данък върху бирата, отиване до Вашингтон, когато спират излъчването на Бащата психар, дори формирането на кратко съществувала религия, чиято основна теология е да се хвърли вината за всички световни проблеми върху Ева – първата жена. Ал демонстрира страхотни умения на лидер, той е водещ организатор и подстрекател на множество от акциите на НЕ МАДАМ и авторитетно прекъсва споровете сред членовете на организацията с призива „Съсредоточете се господа, съсредоточете се!“

Няма епизод, който да е епилог и остава неясно какво ще се случи с Ал в края. Неговият ангел пазител в епизода от 1989 г „Това е Бъндовския живот, част 2“ споменава, че на 60 стомахът му ще се свие и той ще умре от стреса да живее така. В серия от 1990 г става ясно, че Ал е на 43, което означава, че трябва да е умрял през 2007 г (1947-2007). Според плановете на семейството му за погребението му в епизода „Смъртта на продавача на обувки“, той ще бъде погребан до любимия си телевизионен актьор Фъзи Макгий. Когато съпругата му Пеги умре, в противовес на неговия първоначален погребален план, тя ще бъде погребана над него и с лице към него. В епизода „Аз, който нямам нищо“ според волята му той ще бъде погребан с всичките си футболни награди, оставяйки само безценната си бейзболна картичка на Джо Нъксхол на сина си Бъд. На останалите от семейството ще завещае снимка на себе си, позиращ с футболния си екип, на която ще пише на „На (обичното) ми семейство, приятен живот“. Последният епизод, в който се появява Ал е „Как да се ожениш за идиот, част 2“.